Речник на Патриарх Евтимий
мъногопꙑтлвъ    [xml]
мъногопꙑтлвъ , -ꙑ прил (1) мъногопꙑтлв Като същ. м. мн. Прекомерно любопитни хора, тези, които много разпитват. Мнѡгопытлвые  мнѡгоглаголвые свѣн се, вѣды, ꙗко неднѹже ѡт нхь прїмеш полѕѹ Кипр 237.12