Речник на Патриарх Евтимий
мраьнъ    [xml]
мраьнъ , -ꙑ прил (1) Мрачен, тъмен. Врѣмен же не малѹ прѣшедшѹ, прѣходть ѡт тѫдѹ въ но мѣсто, деже пещерѫ ѻбрѣть темнѫ ѕѣлѡ  мранѫ, тамо въсел сѧ ЙР 9.26 Вьнꙋтрьꙋдꙋ ѡблькш ѡстрꙋю рꙁꙋ, царце, ѡбетшанїа сьвлѣе се, ѡстраго  мранаго грѣха Теоф 267.4 Страх  трепеть прїде на ны,  тьма дебелаа  мранаа страшныѫ съмрът въсѣх покры МЕ1-3 338.12 Същото значение и в Теоф 272.7