Речник на Патриарх Евтимий
доброцвьтꙑ
[xml]
доброцвьтꙑ
, -ꙑ
прил
(1)
За цвят – благоухаещ, изпускащ благоухание.
Процьвла ес вь царскых дворѣхь ꙗко крнь доброцьвтꙋщїй благовоньнь
Теоф
271.28