Речник на Патриарх Евтимий
благошьствьнъ
[xml]
благошьствьнъ
, -ꙑ
прил
(1)
Като същ. м. ед. Добър спътник, придружител.
Ѡн же въ своа въꙁвращъше сѧ, сьпѫтьшестъвнка благошестъвна съ собоѫ мѣахѫ же ногда бѣснѹѫщаго сѧ
ЙР
15.24