Речник на Патриарх Евтимий
благоцвьтꙑ
[xml]
благоцвьтꙑ
, -ꙑ
прил
(1)
Процъфтяващ, добруващ.
Ты, наводненꙿм бож(ь)ствнаго дѹха тайно напаема, дꙋшꙋ благоцьвтꙋщꙋю не ꙋведла ес прраженм пльтскые сладост
Теоф
267.17