Речник на Патриарх Евтимий
благонадеждьнъ
[xml]
благонадеждьнъ
, -ꙑ
прил
(1)
Който е изпълнен с надежда, обнадежден.
О схъ ѹбо бл͠гѡнадежⷣна бывш, веселꙗше се прѻее ѻ благыⷯ надеждаⷯ
ИМ
162v.24