Речник на Патриарх Евтимий
невъꙁбранꙗемъ    [xml]
невъꙁбранꙗемъ , -ꙑ прил (1) Невъзпрепятстван, който не е под забрана. ѡт тол невъꙁбранꙗемѹ быт ємѹ ꙗст съ бравшм се, ꙗкоже  съ пръвобраным Антим 248.23