Речник на Патриарх Евтимий
вꙑсоковрьхъ
[xml]
вꙑсоковрьхъ
, -ꙑ
прил
(1)
Който е с висок връх.
Дрѣво вь стнꙋ ꙗв се высоковрьхое, плѡды добродѣтелным спльнено
Теоф
269.11