Речник на Патриарх Евтимий
жент
[xml]
жент
, женѭ
, женш
несв
(2)
женмаꙗ
Като същ. ж. ед. Тази, която женят, невяста.
Аще л женмаа бѹдеть вдѡва, на рамѣ л вѣнъць прїметь
Антим
249.13
~ сѧ
Встъпвам в брак, женя се.
по семь въꙁакон, ѿнѹдь євреѡмь хрїстїанна не мѣт раба. нъ въсакѹ свободѹ томѹ даат • таже не хотещхь жент се, нъ тако въ стотѣ прѣбыват ꙁволвшмь
Конст
436r.22