Исторически речник
тѣмь  [+]
DНаречия
CСъюзи
PdmisМестоимение, показателно, м.р., творителен падеж, ед.ч.
PdmdpМестоимение, показателно, м.р., дателен падеж, мн.ч.
PdfdpМестоимение, показателно, ж.р., дателен падеж, мн.ч.
PdnisМестоимение, показателно, ср.р., творителен падеж, ед.ч.
PdndpМестоимение, показателно, ср.р., дателен падеж, мн.ч.
тѣмь нареч съюз I. Нареч. Така, по този начин того радꙿма бꙑт с н҄мъ бѹ вѣрѹѭ. тѣмь дховьнꙑм пѣсньм птааше сꙙ ностань С 550.12 къ спсьнѹѹмѹ крьштенью прбѣже. древь вьселвъше сꙙ вь н҄его. осльпень грѣховьно. отьмꙑт тѣмь прораꙁѹмѣваѧ С 560.17 II. Съюз Свързва съчинени резултативни изречения: затова бъ сна своего посъла раждаема отъ женꙑ. сѫштѧѩ подъ ꙁакономъ іскѹпітъ. тѣмь хотѧ прѣставіті ꙁаконъ. да не кто реетъ. ѣко сего раді прѣставі . сего раді спраꙁні  ꙁане не може его съвръшіті. ꙁане не може его ісправіт. ѣко тѧжъка сѫшта К 6b 6 вовода ... наꙙ го словесꙑ льстіт глꙙ. аꙁъ тебе стара сѫшта  тацѣм сѣднам ѹкрашена сѫшта мьнѫ  мѫдрость маш ꙁѣло. тѣмь протвѫ сѣднамъ покаж  раꙁѹма  прѣльст  бѹст. мꙙ хрстосово С 48.8 вꙑ бо ꙁа ха ѹбьн бꙑсте.  тѣмъ вьꙁꙙсте вѣньцꙙ отъ рѫкѹ господьнѹ С 68.1—2 пораꙁѹмѣ топлѣ водѣ сходꙙштї отъ ꙁемл҄ꙙ.  пораꙁѹмѣте отъкѫдѹ раждꙁатъ сꙙ. л отъкѫдѹ съгрѣватъ сꙙ. аште нѣстъ огн҄ь подъ ꙁемл҄еѭ. тѣмъ проповѣдаѭ вамъ. о бѫдѫштмъ огн҄емъ бꙑт сѫдѹ отъ ба. словесе го рад їсѹса хрстоса С 129.12 слꙑшѫ бо ꙗко  кꙑѧ отъ васъ ждове прꙁꙑваѭтъ въ сьньмѣхъ. тѣмъ вьньмѣте да нкакоже вамъ.  велко  мало.  вольнꙑ грѣхъ пркоснетъ сꙙ.  н днъ отъ васъ да не съгрѣштъ С 135.27 тѣмь ѹбо ἆρα οὖν, ἀμέλει γοῦν Затова, следователно бъ же  гѣ въскрѣс  нꙑ с нмꙸ҇ въскрѣстъ слоѫ своеѫ. не вѣсте л ѣко тѣлеса ваша ѹд хв сѫтъ. тѣмъ ѹбо ꙋдꙑ хвꙑ. сътворѫ ѹдꙑ любодѣц(...) да не бѫдетъ ... ѣко прлѣплѣѧ сѧ любодѣ(ц). едно тѣло естъ Е 2б 7 сь бо їѡсфъ братꙗ ьстъномъ бракомꙿ женвъ сꙙ прѣжде.  родвъ сꙑнꙑ страда подрѹжꙗ.  жвѣаше въ стотѣ. птаѧ дѣт своѧ въ накаꙁан  ѹен господьн. тѣмь ѹбо пршедъ на проповѣдь паулъ апостолъ С 246.18 лма ... тѣмь, мьже ... тѣмь, пон҄е ... тѣмь, ꙁа н҄еже ... тѣмь ἐπειδὴ ... διὰ τοῦτο, διὰ τό + Inf.; διὰ + Accus. Понеже ... затова лма бо нꙑ власть да  ꙁьлꙑхъ  добрꙑхъ дѣлесъ. да вол҄еѭ хоштетъ да бѫдемъ добр. тѣмь аште не хоштемъ не нѹдтъ С 413.4 повѣждь м старье како прѣобдѣ слѫ ѧ.  не гнѣва сꙙ на тꙙ. васнь рекѫ т мже млоства стъ. то тѣмь т стъ дала жвотъ  не ѹморла тебе С 226.19—20 по правьдѣ нарее сꙙ артемонъ. ꙗкоже бо мьн҄ѫ то рабъ с богꙑн҄ꙙ артемдꙑ.  ꙁа н҄еже тождементъ с. то тѣмъ т стъ дала жвотъ С 226.29—30 гда рекѫ сꙑнъ даудовъ. пон҄е тꙑ с отъ отьца даудова тѣмь глаголахъ. прмш ꙁвѣсто слово бесѣдꙑ моѧ хран С 239.18 Е К С Гр ἐντεῦδεν τοῦτο δῆϑεν διό ὃϑεν διὰ τοῦτο λοιπόν тѣмъ Нвб Ø