Исторически речник
стух
стух -ꙗ ср Стихия, основа, първичен елемент бл҄юдѣте еда къто вꙑ естъ крадоводѧ прѣмѫдростѭ  тъщеѭ лестѭ. по прѣданю лю. по стухемъ мрънъмъ.  прое Х IIАa 9 Изч Х От гр στοιχεῖον. Вж. при стухꙗ