Исторически речник
мьн҄е  [+]
DНаречия
Pp1dslМестоимение, лично, 1л., дателен падеж, ед.ч., пълна форма
Pp1lsМестоимение, лично, 1л., местен падеж, ед.ч.
ArnosiПрилагателно име, сравнителна степен, среден род, именителен падеж, ед.ч., проста форма
ArnasiПрилагателно име, сравнителна степен, среден род, винителен падеж, ед.ч., проста форма
ArnvsiПрилагателно име, сравнителна степен, среден род, звателен падеж, ед.ч., проста форма
мьн҄е нареч По–малко отъпѹштаѭтъ сѧ е грѣс мьноꙁ. ѣко вьꙁлюб мъного. а емѹже мьне отъда сѧ. мьньшьм любтъ М Лк 7.47 З А аште ѹбогъ с. нмьже мьн҄е мѣт маш богатааго. н нштетꙑ рад ѹмалтъ т сꙙ радость дѹховьнаꙗ С 491.25 нмьже мьн҄е беспльтьнꙑхъ мамъ аште хоштемъ С 488.25 мьн҄е бꙑт ἐλλείπω Недостатъчен съм, не достигам н мꙿн҄е сѫтъ сменемъ. н множаше бꙑваѭтъ С 94.28—29 Изч М З А С Гр ὀλίγον ἔλασσον мꙿн҄е Вж. при мьнь