Исторически речник
е
е I. Буквен знак. Шестата буква от стб. азбука, назовавана стъ; в глаг. ⰵ, в кир. е; в нвб. звук е. II. Числен знак. В глаг. и кир. изд. на стб. глаг. паметници .ⰵ, е҃=6; VI; в кир. и кир. издания на СП е҃=5; V; [в СК Лк 13.14 е҃=6] 1. Числ. бр шесть Шест глаше е҃ дьні естъ вь н же достотъ дѣлат СК Лк 13.14 // Числ. ред шестꙑ Шести е҃ о въпрошъшхъ оана М 76а 12 мⷺца ноⷠ҇ѩ е҃ стааго павла сповѣднка А 125b 28 мⷧ҇о е҃ наⷣ҇ недѫжьнꙑмь СЕ 26а 20 // В състава на сл. числ ме о ошедъшмъ прѩт цсрстве М 77а 14 щ е҃ꙇ҃ сеⷠ҇п А 132b 3 2. Числ. бр пѧть. Пет г е҃ талантъ м ес прѣдалъ. се дрѹгѫѭ е҃ пробрѣтъ м СК Мт 25.20 // Числ. ред пѧтꙑ Пети евⷢ҇а ѿ҇ ма҇ⷴ псⷩ҇а е҃ септбра СК 149b 20 аллⷢ҇ѹ. глаⷭ҇ е҃ Е 29а 18 е҃ въ конць о насладъствѹѭщ псалмъ дадовъ СП 5.1 свꙙтꙑ отꙿць нашъ сава въ мрѣ ѹсьпе. мѣсꙙца дек҄ꙙмбра въ е҃ С 295.9 // В състава на сл. числ неⷣ҇ еі евⷢ҇а ѿ҇ лоⷦ҇у СК 65а 10 щ проѧѧ слѹжбꙑ. еі септѧбрѣ Е 24б 7 М З А СК О У Е СП СЕ С Гр ἕξ πέντε πέμπτος