Исторически речник
г
г I. Буквен знак. Четвъртата буква от стб. азбука, назовавана глагол ; в глаг. ⰳ , в кир. г ; в нвб. звук г. II. Числен знак. В глаг. и кир. изд. на стб. глаг. паметници ⰳ =4, IV; в кир. г =3, III 1. Числ. бр. етꙑре, етꙑр Четири ѣдъшіхъ же бѣ. гр. тꙑсѫщѧ мѫжь А Мт 15.38 не въ лі глете. ѣко еште г҃ мⷺц сѫтъ.  жѧтва прідетъ А Йо 4.35 аще л естъ дѣкъ. л рънець. г҃ лⷮ҇ѣ да покаетⷭ҇ъ СЕ 102b 12 // В състава на сл. числ. бр  та въдова до осм десѩтъ  г҃ лѣтъ. ѣже не охождааше оⷮ цркве А Лк 2.37 // Числ. ред. етврьтꙑ Четвърти мⷺца декⷠ҇ѩ г҃. стъѩ мⷱцѧ варваръ А 127b 20 ⷳ҇ в вьⷦ҇ г҃ неⷣ҇ п паⷭ҇ А 141а 12 поѭтъ пѣне се глⷭ҇а г҃ СЕ 99b 25 // В състава на сл. числ. ред г҃ꙇ҃ о повелѣн аплмъ М 43b 6 мⷺца авгⷭ҇о ҃г҃ стаго оца наⷲ҇го калнка А 152а 19 2. Числ. бр. трь, тр Три прѣжде даже кѹръ не въꙁгластъ. г҃. кратꙑ отврьжеш с мене СК Мт 26.34 многꙑ въдовц бѣш вь дн лнꙑ въ ꙁл. егда ꙁаклю с небо. г҃. лѣта  ѕ҃ мѣⷰ҇. ꙗко бꙑстъ гладъ по всеі ꙁем СК Лк 4.25 м҃ сѫтъ съгласꙿно молтвѫ въсꙑлаѭште. деже дꙿва ста л г҃ събьран. о мен гн тѹ стъ посрѣдѣ хъ С 95.15 // В състава на сл. числ. бр  ꙁвⷧѣе мрѣжѫ на ꙁемлѫ. плънѫ веліхъ рꙑбъ р҃.н҃.г҃.  толкѹ же бꙑвъшю не протрьже с мрѣжа СК Йо 21.11 // Числ. ред треть Трети бѣ же годна. г҃.  гла юдеомъ се цръ вашъ СК Йо 19.14 сѫⷠ҇ г҃. поста. евⷢ҇а ѿ҇ маⷦ҇р гⷡ҇ СК 76b 11 проⷦ҇. глаⷭ҇. г҃. велтъ дша Е 27а 16 // В състава на сл. числ. ред нⷣ҇е гі евⷢ҇а ѿ҇ лоⷦ҇у. гⷡ҇ с҃ꙁ҃і҃ СК 62b 10 ; щ. сѫⷠ҇. гї Е 30а 2 М З А СК Б Е СЕ С Гр δ´ τέσσαρες τέταρτος; γ´ τρεῖς τρίτος