Терминологичен Речник
ꙗвл҄ень  
ꙗвл҄ень -ꙗ ср 1. богоп. Изявление, показване ( ἐνδεικτικόν, τό ) . Символическото богословие представя изявлението на Божията воля (τὸ ἐνδεικτικὸν τῆς βουλήσεως αὐτοῦ) чрез образа на устата и говоренето. По същия начин при хората устата и говоренето изразяват сърдечните помисли: ѹста же  ї глан то ꙗвлене мысл емѹ. небонъ въ насъ ѹсты  г͠ланемь ꙗвлѧють сꙗ ср͠дьныѧ мыслї ЙЕ Бог 95a 3 – 6 Сем. гн. боговѣдѣнь, вѣдѣнь, псань, слово, съкаꙁань, ѹвѣдѣнь, мꙑсль 2. есхат. Пришествие на Христос ( ἐπιφάνεια, ἡ ) : „тъгда ѡбавть сѧ беꙁаконьнꙑ. емѹже сть прходъ по дѣствѹ сотоннѹ вьсею слою  ꙁнамен  ѹдесꙑ лъжм   вьсею прельстью неправьдѣ въ ꙁгꙑбъшхъ, егоже г͠ь погѹбть словъмь ѹстъ свохъ  ѹпраꙁнть прходъмь ѧвленꙗ своего“ ЙЕ Бог 340а 4 – 340b 3 3. библ. Откровение на Йоан ( ἀποκάλυψις, εως, ἡ ) . Последната книга от новозаветния канон: ꙗвлене оаново евнг͠лста ЙЕ Бог 313а 9 – 10 Син. пршьствь, прходъ, съшьствь Сем. гн. сѹсъ хрьстосъ, богъ