Терминологичен Речник
хꙑтрокъꙁньць
хꙑтрокъꙁньць
-а
м
богоп.
Превелик художник
(
ἀριστοτέχνης, ου, ὁ; епитет на Зевс
)
. Като такъв познаваме Твореца от красотата на сътвореното:
хъже добротѹ расмотрѧще творьца ꙗкоже хытрокоꙁньца наставмъ
ЙЕ Бог
130a 5 – 7
Сем. гн.
творьць,
доброта,
вѣдѣнь,
тварь,
твор҄ень,
сътвор҄ень