Терминологичен Речник
хотѣнье  
хотѣнье -ꙗ ср I. триад. Воля (θέλημα, ατος, τό) – една от проявите на Божието единство, наред с единосъщието, дадеността на ипостасите една в друга (τοῦ ἐν ἀλλήλαις εἶναι τὰς ὑποστάσεις), тъждествеността на тяхната воля, енергия, сила, власт и движение: а мьже дносѹщьство  самы в себѣ сѹть ѹпостас  тождьство хъ хотѣнью же  дѣствѹ  слѣ  власт  поступѹ, да тако рекѹ неѿрѣꙁьно  еже бꙑтї еднъ б͠ъ ꙁнамъ ЙЕ Бог 76a 1 – 6 тѹ бо же обьще то  правьдою сꙗ вдть ꙁа неже прсно сть  тождьство сѹщьства  дѣтельства  хотѣньꙗ  нравѹ днод͠шьств(о), ї властї же  слѣ  блажьства тождьство ЙЕ Бог 78b 5 – 79a 3 . В Светата Троица отсъства каквото да било различие по воля, нрав, сила, действие или нещо друго телесно, пораждащо различията при нас: н хотѣнью раꙁлен, н нраву, н слѣ, н дѣствѹ, н другаго етера, еже вещьнюю  всѣмъ въ насъ раждѧють раꙁдѣлъ ЙЕ Бог 80b 7 – 81a 4 В нея има една същност, една благост, една сила, една воля, една енергия, една власт и тя е една и съща, а не че трите ипостаси са подобни една на друга, но тяхното движение е едно и също: едно бо сѹщьство, дна б͠лгость, дна сла  едно хотѣнь, дно дѣство, една власть  една тажде, не тр подобьнꙑ къ себѣ, нъ едно  тожде шьств тр ѹпостас ЙЕ Бог 79a 5 – b 4 . Сем. гн. сѫщьство, благость, сла, дно дѣство, дѣтельство, власть, нравъ II. богоп. Воля ( θέλημα, ατος, τό ) . По своята сила Св. Троица е непристъпна и непознаваема, а е измерима единствено чрез нейната воля: непрїстѹпьну слѹ, нкоеюже мѣрою ꙁнаема, нъ тъью же свомъ хотѣньмь ꙁмѣрма (ἀπρόσιτον δύναμιν οὐδενὶ μέτρῳ γνωριζομένην, μόνῳ δὲ τῷ οἰκείῳ βουλήματι μετρουμένην) ЙЕ Бог 48b 2 – 5 Сем. гн. сѫщьство, благость, сла, мѣра, дно дѣство, власть, дѣтельство, нравъ III. ангел. 1. Желание (γνώμη, ἡ). Отличава се с изменчивост и при ангела, който променя волята си, защото е тварен, а всичко тварно е изменчиво: хотѣньемь ꙁвратво еже сѧ рееть волевратьно. вьсе бо ꙁдань ꙁвратьно есть, тъью же неꙁъдано сть  неꙁвратьно есть ЙЕ Бог 105b 7 – 106a 3 2. Произволение (προαίρεσις, εως, ἡ). Представлява проява на обратимостта (наред с гибелта), присъща на ангела, както и на всичко, което се е обърнало от небитие в битие: егоже бо бꙑть ѿ ꙁврата нааша, то то  ꙁвратѹ повньно есть, л тьлѣꙗ л хотѣньемь ꙁмѣнꙗѧ сꙗ ЙЕ Бог 25b 8 – 26a 3 Сем. гн. сѫщьство, бꙑть, ꙁвратъ, тьл҄ꙗ IV. креац., икон. Сила (θέλησις, εως, ἡ). Творческата, сдържаща и промислителна сила на Бога е същевременно блага воля: Б͠ъ ѹбо есть творьць  промъісльнїкъ  твортельнаѩ его сла  съдрьжѩщѩ  съпромъішлѩющѩ б͠лго емѹ хотѣне есть ЙЕ Бог 205b 17 – 206a 2 Син. богъ, твортел҄ь Сем. гн. творьць, съпасень V. онтол. Воля (θέλημα, ατος, τό). Божията воля и мисъл са корен за неизменността [в света]: бж͠ье хотѣнь  помꙑшлень корень неподвꙁаꙗ сꙗ мать ЙЕ Бог 105b 6 – 8 VI. антроп. Воля (θέλημα, ατος, τό). Бог по природа устроява човека със самовластна воля: сего самовластьнымь хотѣньемь естьствьнѣ ѹтвор ЙЕ Бог 126a 2 sq VII. мариол. Желание (θέλημα, ατος τό). С оглед зачатието на Дева Мария: не ѿ хотѣнꙗ, н помꙑшленѧ л съвъкѹпа мѹжьска ЙЕ Бог 226b 5 – 7 Син. помꙑшл҄ень Сем. гн. богъ, дѣва марꙗ, богородца, плъть, прѩть, въплъщень, слово, сѹсъ хрьстосъ