Терминологичен Речник
фсонъ  
фсонъ -а м геогр. Фисон ( Φεισών, ὁ ) – една от четирите реки, които напоявали рая (Бит. 2:11–12): дномѹ же мѧ фсонъ, сего, гоже нꙑнѣ нарцахомъ. тае геонъ; сьже стъ нлъ. геонъ спрьва стъ мѹ мѧ ЙЕ Шест 259c 6 – 12 Сем. гн. мѣсто, вода, островъ, мор҄е, рѣка, долъ, потокъ, брѣгъ, пѹстꙑн҄