Терминологичен Речник
ѹтварь  
ѹтварь - ж 1. ангел. Чиноустроение ( διάταξις, εως, ἡ ) . Организационна единица на ангелското войнство. Според св. Дионисий Ареопагит деветте небесни същности, за които учи Писанието, са разделени на три чиноустроения, всяко от които се състои от три чина (τάξεις): ст͠ꙑ  стотьнꙑ  б͠гословесьнꙑ донс  аропагтъ рее: всѧ богословесьнаѧ еже сть божьствьнаѧ псаньꙗ нб͠съскаѧ сѹщьства ѳ͠ нарее. та же сѹщьства бж͠ьствьнꙑ стодѣтель преда на тро раꙁлѹаꙗ троьскꙑꙗ ѹтвар ЙЕ Бог 112b 4 – 113a 2 Сем. гн. нъ, санъ, серафмъ, херѹвмъ, прѣстолъ, господьство, сла, власть, наѧтъкъ, наѧло, арханг҄елъ  анг҄елъ 2. антроп. Микрокосмос ( μικρὸς κόσμος ) . Човекът съдържа в себе си целия свят. Вж. мала ѹтварь. Сем. гн. стьство, мꙑсльно, бесплътьно, раꙁѹмьно, въгождень, добровѣрьство, вещь, растворъ, гнѣвъ, хотѣнь, поѹстрьмьно шьствь, желань, ѹвьство