Терминологичен Речник
ѹпостась  
ѹпостась - ж I. триад. Ипостас (ὑπόστασις, εως, ἡ) – всяко от лицата на Св. Троица. Бог се знае и е в три съвършени ипостаси:  вѣмь сповѣдаемъ... ї ꙗко въ трьхъ ѹпостасьхъ поꙁнаваеть сѧ  есть: о͠цю, рекѹ,  сн͠ѹ  ст͠ому дх͠у ЙЕ Бог 19b 4 – 8 Това е едно царство в три ипостаси, знаемо и покланяемо с един поклон; в него вярва и му служи цялата разумна твар: едно ц͠р(с)тво въ трьхъ съврьшенѣхъ ѹпостасьхъ ꙁнаемо же  покланꙗемо еднѣмь поклонъмь, вѣруемо же  служмо всею словесьною тварью ЙЕ Бог 51a 1 – 5 Православното учение се издига над ученията на юдаизма и елинизма, като преодолява тяхната едностранност и приема полезното в тях – от юдейството взима единството на природата, а от елинизма разделението на ипостасите: ѡбою бо ꙁборѹ ересю пребывать требованое ѿ ждовьска раꙁѹма естьственое дньство а отъ елньства ѹпостасьмъ раꙁдѣль ЙЕ Бог 46a 3 – 7 1. Единство на ипостасите. В Св. Троица общото се наблюдава истински поради съвечността, тъждеството на същността, енергията и волята, поради единодушието на волята и решението, също поради тъждеството на властта, силата и благостта. Става дума не за подобие, а за тъждественост и за едно начало на движението. Защото една е същността, една е благостта, една е силата, една е волята, една е енергията, една е властта – те са едни и същи, а не три, подобни една на друга, но движението на трите ипостаси е едно и също: тѹ бо же обьще то  правьдою сꙗ вдть ꙁа неже прсно сть  тождьство сѹщьства  дѣтельства  хотѣньꙗ  нравѹ днод͠шьств(о), ї властї же  слѣ  блажьства тождьство. не рѣхъ подобоство нъ тожьство  еднъ стокъ шьствю, едно бо сѹщьство, дна б͠лгость, дна сла  едно хотѣнь, дно дѣство, една власть  една тажде, не тр подобьнꙑ къ себѣ, нъ едно  тожде шьств тр ѹпостас ЙЕ Бог 78b 5 – 79b 4 Разделението е неприсъщо на Божествените Лица. Ние казваме, че ипостасите са съвършени, за да не мислим съставност в Божествената природа, защото съставността е начало на разделението: съврьшены ѹбо постас г͠лемъ да не сълогъ о бжьствьнѣмь раꙁумѣваемъ естьствѣ съложене бо сть наало растѹпленю ЙЕ Бог 75a 6 – 75b 4 Божията същност („ейдос“) не може да се състои от ипостасите, защото това предполага сложност. Освен това сложността се получава от несъвършени ипостаси, каквито не са Божествените Лица: все бо еже ѿ несъврьшенꙑхъ сълежѧ сꙗ съложьно всꙗко сть. съврьшенам же ѹпостасьм немощьно сть сълогѹ бꙑт. того дѣльма  не гл͠емъ вдмаго ѿ ѹпостас нъ въ ѹпостасьхъ ЙЕ Бог 74a 5 – b 4 2. Различие на ипостасите. Лицата на Светата Троица се различават по личните си свойства („нероденост“, „роденост“, „изхождане“):  вѣмь сповѣдаемъ... ї ꙗко оц͠ь  сꙑнъ  ст͠ꙑ дх͠ъ всꙗьскꙑ дно сѹть раꙁвѣ нерожьствѣ  рожьства сходꙗ ЙЕ Бог 19b 4 – 20а4 Аналогията за Божественото единство в образа за огъня и неговата светлина е ограничена, защото светлината няма своя ипостас извън огъня, докато Синът е съвършена ипостас, макар и неотделима от ипостаста на Отца: нъ свѣтъ не сво съставъ кромѣ огнѧ мать а сынъ съврьшена ѹпостас есть отьꙗ не ѡтълѹены ѹпостас ЙЕ Бог 68b 1 – 5 На свой ред, когато чуем, че Духът съпътства Словото и явява неговата енергия, ние Го мислим като същностна сила, сама по себе си видима в собствена ипостас, която изхожда от Отца и почива в Словото: такоже  дх͠ъ слꙑшавъше бж͠, же съвѣдѣтельство есть словес  ꙗвлꙗеть ему дѣство... раꙁумѣвамъ... слꙋ сущьнѹ, саму в себѣ въ сво ѹпостас вдмѹ, ѿ отьцꙗ сходмѹ а въ словес повамѹ т томѹ сущю ѧвлꙗнцѹ ЙЕ Бог 44a 4 – 45a 1 Син. съставъ, лце Сем. гн. богъ, троца, сѫщьство, стьство, дносѫщьство, собьство, сълогъ, хотѣнь, нравъ, сла, дѣство II. христ. Ипостас на Христос (ὑπόστασις, εως, ἡ): въ свое с ѹпостас ѿ стꙑхъ прснодвьнꙑ ѹтробꙑ пльть ѡдш͠евленѹ д͠шю мꙑсльнѹ  раꙁѹмвѹ състав ЙЕ Бог 230а 5 – 8 В своята ипостас Христос съдържа пълнотата на Божията и на човешката природа, поради което има плът и възкръсва пред очите на апостолите и ангелите:  аще не б плътѣнъ былъ. то аплⷭ  аг͠гл кого вдѣшѫ въск͠рсша.  на нбсⷭа въсходѧща. нѫ съ г͠ъ брате двѣ естⷭва мы.  въ едно ѹпостас съвръшєнъ єⷭ б͠ъ,  съвръшенъ л͠вкъ ЙЕ Пр 247б 4–9 Син. съставъ, лце Сем. гн. въплъщень, слово, сѹсъ хрьстосъ, стротельство