Терминологичен Речник
ѹдъ
ѹдъ
-а
м
1. психол.
Орган
(
μέλος, εος, τό
)
на сетивното възприятие, чрез който възприемаме:
ѹвьства же ѹдове (τὰ ὄργανα) рекъше ѹдове (τὰ μέλη) мже ѹмъ
ЙЕ Бог
188a 5 – 6.
Такива органи са например мозъкът, нервите и очите:
ѹвтва же ѹдове вдѹ ѧже ꙁ можденъ жлы о
ЙЕ Бог
188b 2 – 4.
Сем. гн.
богъ,
ловѣкъ,
о,
можденъ,
жла,
о
2. анат.
Телесен орган
(
μέλος, εος, τό
)
. Обособена част от човешкото тяло с определено предназначение:
сътвор богъ ловѣка пръстѭ отъ ꙁемлѧ, повѣдаѩ тварь тѣлесьнѫѭ, нъ не натаѩ ѹдꙑ рее, сътвор богъ о ѹш носъ
ЙЕ Бог
12b 11 – 18 .
Сем. гн.
богъ,
ловѣкъ,
ѹвтво,
о,
ѹш,
носъ