Терминологичен Речник
тѣло  
тѣло -лесе ср I. христ. Тяло на въплътилото се Слово (σῶμα, ατος, τό): не малꙑм прбꙑтъкꙑ наконьавающѹ сꙗ тѣлѹ, нъ абье съвьрьшьшѹ сꙗ ЙЕ Бог 229b 6 – 9 Син. плъть Сем. гн. въплъщень, слово, сѹсъ хрьстосъ, богъ II. психол., физ. Тяло (σῶμα, ατος, τό). Материалната вещ като предмет на зрението, което наред с цвета възприема също оцветеното тяло, неговата големина, очертания, мястото, където се намира, отстоянието между [нас и него], броя му, движението и покоя, неговата гладкост и грапавост, равност и неравност, острота и тъпота, а също състава му – дали е водообразен или земеобразен, т.е. влажен или сух: съвѣсть же  съ мастью  помаꙁан тѣло  вельство его  обраꙁъ  мѣсто. деже есть,  ѿстѹпъ посредьне  смꙗ, пошьствье же  стоꙗне въсрашьно  голо  гладъко  негладъко  остро  тѹпо  съставлене, аще л водьно сть л ꙁемльно, рекъше мокротьно л сухо ЙЕ Бог 188b 5 – 189a 5 Сем. гн. дѹша, ѹвьство, прѩть, пркосъ, посѧꙁань, осѧꙁань, вдъ, обраꙁъ, масть, вельство, обраꙁъ, мѣсто, отъстѫпъ, смѧ, пошьствь, стоꙗнь, въсрашьно, голо, гладъко, негладъко, остро, съставл҄ень, тѫпо III. антроп. [Човешко] тяло (σῶμα, ατος, τό). 1. По-принизено от душата – то е малко, а тя велика, то е ограничено, а тя се издига над небесата: пршьдъ же къ ловѣкѹ  ѹмъ с акꙑ погѹблѭ юдѧ сѧ,  не домꙑшлѭ себе, како въ коль малѣ тѣлѣ толка мꙑсль вꙑсока, обдѫщ вьсѫ ꙁемлѭ  вꙑше небесъ въꙁдѫщ. къде л стъ првѧꙁанъ ѹмъ тъ? како л ꙁдꙑ с тѣла продетъ кровꙑ насобьнꙑѩ? продетъ въꙁдѹхъ  облакꙑ, мнетъ слъньце  мѣсѧць  вьсѧ поꙗсꙑ  ꙁвѣꙁдꙑ, фрь же  вьсѣ небеса;  томь асѣ пакꙑ въ тѣлѣ сѧ свомь обрѧщетъ ЙЕ Шест 206b 10 – 206c 3 (Ø)  вьсѣкого тѣлесе съложьнааго  дебельство мѫщааго лѹьш стъ  больш  ьстьнѣш дѹша ЙЕ Шест 212c 1 – 7 (Ø) Тялото е с материален състав, изградено е от елементите, а душата му дава живот:  ꙗкоже стъ тѣло вьсѫдѹ вдмо ꙁвьнѹ скот, тако же  же ѫтрь стъ крꙑмо, рекъше дѹша, ѭже кꙑжьдо жвотъ жветъ  ютъ  ходтъ. тѣло стъ ѹто съложенмь тѣхъ етꙑръ вещ състроно ЙЕ Шест 210a18 – 210b2 (Ø) Тялото се получава чрез вливане на семе, докато душата е вдъхната от Твореца. Първо е направено то, а след това душата: прѣжде бꙑватъ тѣло вълꙗнмь сѣменьнꙑмь, словесемь промꙑсльнꙑмь стьство ...; послѣжде же дѹшѫ въдастъ прѣмѫдрꙑ сѫщю творьць, ꙗкоже самъ вѣстъ ЙЕ Шест 216d 14 – 23 (Ø) ꙗко же не обо дноѭ, рекъше тѣло съ дѹшеѭ, съставтъ сѧ въ годъ ꙁаѧльнꙑ, ꙗкоже въсѣꙗнѹ семѹ сѣмен въ ѫтробѫ обѣ сѫщ мѫщю, рекъше плътьно  бесплътьно, нъ тъѭ тѣло прѣжде сътворено ЙЕ Шест 217b 3 – 14 (Ø) ꙗкоже прѣжде тѣло сѧ състанетъ, т потомь бѫдетъ дѹшьно бꙑт ЙЕ Шест 218a 19 – 23 (Ø) Тялото е воин, а душата е княз и цар: тѣло бо вонъ стъ, а ѹмъ кънѧꙁь  цѣсарь ЙЕ Шест 226b 2 – 4 (Ø) 2. Чудна е връзката на душата и тялото: да како ѹбо ѹмъ сь  дѹша, въ браньнѣмь семь тѣлесе сꙑ првѧꙁанъ ЙЕ Шест 213а 16 – 20 (Ø) IV. физ. Тяло (σῶμα, ατος τό). За телата се говори като тримерни (с три измерения), т.е. имащи дължина (височина), широчина и дълбочина: трьм раꙁдѣлꙑ нарцамъ, рекъше длъгостѭ,  шрноѭ,  глѫбноѭ, ꙗко же  на тѣлеса ЙЕ Шест 111d 13 – 19 Друга тяхна характеристика е непроницаемостта. Не може едно тяло да бъде в друго тяло. Не защото за Бога е невъзможно да стори това, а защото така е според естествения закон: нѣстъ бо льꙁѣ тѣлѹ въ тѣлес бꙑт; не ꙗкоже  не могѫщѹ богѹ сего сътворт сце, нъ ꙗкоже по стьствьнѹмѹ нѹ ЙЕ Шест 113a 2 – 9 Собственоприсъщи за тялото, т.е. присъщи единствено на него, са делението, текучестта и изменението: свое сть тѣлѹ тъью прерѣꙁъ стеене  преложене ЙЕ Бог 182a 6 – 8 Сем. гн. стьство, нъ, длъгость, шрна, глѫбна V. биол. Тяло (σῶμα, τό). Човешкият организъм в неговите външни физически форми: тѣло ѿ етꙑрь вещ състоть сѧ, а жвотьнаꙗ тѣлеса етꙑрьм ꙁлвꙑ ЙЕ Бог 179a 1