Терминологичен Речник
тьма  
тьма -ꙑ ж I. богоп. Мрак ( σκότος, ὁ ) . Мистическото богословие говори за Божи мрак в смисъл на отрицание по преизобилие. Казвайки мрак по отношение на Бога, ние разбираме не буквално мрак, но това, че не е светлина, а свръхсветлина; и казвайки светлина, разбираме това, че не е мрак: сѹть же дрѹгаѧ ѡ б͠ѕѣ пр немь гл͠ема, слѹ вꙑсостьнаго ѿвѣта мѹщѹ. ѧкоже тьмѹ рекѹще ѡ боꙁѣ не тьмѹ раꙁѹмѣвамъ, нъ ꙗко нѣсть свѣтъ, нъ надъ свѣтъмь ЙЕ Бог 35b 2 – 7 Сем. гн. богъ, боговѣдѣнь, свѣтъ, сла, отъвѣть II. креац. Мрак ( σκότος, ὁ ) . 1. Опозиция на красотата и добрия ред. Творението получава своята красота и добър ред през първия ден, когато е създадена светлината, защото без нея всичко в мрака ще бъде неузнаваемо и няма да може да покаже своята красота: въ прьвы днь крашенье  ѹтварь все вдмѣ твар, отъм бо свѣтъ да все въ тьмѣ неꙁнаемо бѹдеть своѧ не могы добрыꙗ лѣпоты съкаꙁат ЙЕ Бог 131a 4 – b 1 2. Тъма върху бездната. Своето видение за началото на творението, дадено му от Откровението, Моисей нарича по аналогия със сетивното „тъмнина“: да  нꙑнѣ рекъ прѣмѫдрꙑ мѹс,  тьма врьхѹ глѫбнꙑ, мьгльно  тьмьно вдѣн тьмѫ нарее по обꙑаю, нъ не стрьмь, нъ по подобю ЙЕ Шест 22b 9 – 17 Сем. гн. богъ, вна, наѧтъкъ, вньнкъ, творьць, ꙁьдань, мръ, тварь, твор҄ень, сътвор҄ень, лѣпота III. онтол. Мракът ( _ ) не е същност, а нещо съпътстващо, понеже е лишеност на светлина: тьма же сть не сѹщьство ьто нъ съшьствь свѣта бо сть лшень ЙЕ Бог 131b 3 – 5 Сем. гн. сѫщьство, стьство, съшьствь, вдъ, свѣтъ, око, ꙁракъ IV. амарт. Тъма като метафора на беззаконие ( σκότος, εος, τό ) : „кое бо прасть тьмѣ къ свѣтѹ?“ ЙЕ Бог 233b 8 – 9 Син. грѣхъ падань Сем. гн. ꙁъло, прѣслѹха