Терминологичен Речник
тъпътъ
тъпътъ
-а
м
психол.
Шум
(
ψόφος, ὁ
)
. Неартикулиран звук, различаван от гласа (φωνή), който се възприема чрез слуха:
в ѹвьство сть слѹхъ гласмъ тъпътъмь сы ѹтельно
ЙЕ Бог
189a 6 sq
Сем. гн.
дѹша,
ѹвьство,
слѹхъ,
слꙑшань,
гласъ