Терминологичен Речник
троца  
троца -ѧ ж 1. триад. Троица ( Τριάς, άδος, ἡ ) . Бог е един в три лица – една същност в три ипостаси: еднъ есть б͠ъ рекъше сѹщьство едно. ї... въ трьхъ ѹпостасьхъ поꙁнаваеть сѧ  есть: о͠цю, рекѹ,  сн͠ѹ  ст͠ому дх͠у ЙЕ Бог 19b 5 – 20a 1 Единството на Св. Троица се проявява в това, че Синът и Духът Свети се възвеждат към една причина (Бог Отец), без да се събират и смесват, за разлика от модализма на Савелий: едного же б͠а пае с͠тую тр͠цю, въ едно вньство сн͠ю  дх͠ѹ въꙁносмома, не сълагаем н съмажм по савелевѹ съвъкѹпѹ ЙЕ Бог 81а6 – b 3 Сем. гн. богъ, отьць, сꙑнъ, дѹхъ, вна, вньнкъ, вньство 2. богоп. Троица ( Τριάς, άδος, ἡ ) . Непознаваема по аналогия с тварното, понеже в него не може да се намери подобаващ образ за тази Нея: немоштьно же сть обрѣст въ твар се кѹнѹ беꙁъ раꙁльства мьже бысть съкаꙁат обраꙁъ с͠͠тыꙗ троцꙗ ЙЕ Бог 68b 6 – 69a 2 Сем. гн. богъ, тварь, кона, обраꙁъ 3. библ. Троица ( Τριάς, άδος, ἡ ) . Единият по същност и троичен по лица Бог е предмет както на Стария, така и на Новия завет: ѡднъ сть б͠ъ  ветъхꙑмъ ꙁавѣтомъ  новꙑмъ повѣдамъ, же въ тр͠ц хвалмъ же  славмъ ЙЕ Бог 305b 9 – 306a 1 Син. богъ Сем. гн. псань, ꙁавѣтъ, ꙁаконъ