Терминологичен Речник
теплота
теплота
-ы
ж
1. физ.
Топлота
(
Ø
)
, качество на телата наред със сухотата, студенината, влагата и др. Огънят и въздухът имат топлота:
огнь бо теплотѫ сѹхотѫ матъ, а ꙁемлѣ сѹхотѫ стѹдень, вода же влагѫ стѹденьство, а въꙁдѹхъ влагѫ теплотѫ
ЙЕ Шест
78b19 – 27
2. метеор.
Горещина, топлина
(
θέρμη, ἡ
)
. Атмосферно явление, свързано с движението на слънцето и луната (наред с дъжда, бездъждието, студа, засухата, вятъра и др.), поради което разположението на светилата предоставя „знаци“ (σημεῖα) за неговото настъпване или прекратяване:
а мꙑ г͠лмъ ꙗкоже ꙁнаменьꙗ ѿ нхъ бꙑвають дъждю беꙁдъждью, стѹденьствѹ же теплотѣ, мокротѣ сѹхотѣ вѣтромъ же подобьно к тому
ЙЕ Бог
139b 5 – а 2
Сем. гн.
творьць,
състронь,
любꙑ,
мокро,
сѹхо,
тепло
Вж. топлота.