Терминологичен Речник
сꙑнъ  
сꙑнъ -сꙑнѹ м I. триад. Бог Син (υἱός, ὁ) – второто лице на Св. Троица. Според символа на вярата в изложението на св. Йоан Дамаскин: ние вярваме в Единия Син Божи и Единороден наш Господ Иисус Христос, роден от Отца преди всички векове, светлина от светлината, Бог истинен, роден от Бога истинен:  въ еднъ с͠нъ б͠ж ноады г͠ь нашь і͠с х͠ъ же отъ о͠цꙗ роженъ преже всѣхъ въ вѣкъ свѣтъ ѿ свѣта б͠ъ стньны отъ б͠а стньнаго рождьша сꙗ ЙЕ Бог 52a 5 –b 2 1. В Св. Троица Бог Син е неслято съединен и неразлъчно разделен с Бог Отец и Бог Св. Дух: бе-съмѣса едненꙑ  беꙁъ раꙁхода раꙁлѹаемꙑ ЙЕ Бог 51a 5 – 7 1.a. Съединеност и неразлъчност на Сина с Отца и Духа – проявява се в единосъщието, дадеността на ипостасите една в друга, тъждествеността на тяхната воля, енергия, сила, власт и движение: а мьже дно сѹщьство  самы в себѣ сѹть ѹпостас  тождьство хъ хотѣнью же  дѣствѹ  слѣ  власт  поступѹ, да тако рекѹ неѿрѣꙁьно  еже бꙑтї еднъ б͠ъ ꙁнамъ ЙЕ Бог 76a 1 – 6 тѹ бо же обьще то  правьдою сꙗ вдть ꙁа неже прсно сть  тождьство сѹщьства  дѣтельства  хотѣньꙗ  нравѹ днод͠шьств(о), ї властї же  слѣ  блажьства тождьство ЙЕ Бог 78b 5 – 79a 3 Между тях отсъства каквото да било различие по воля, нрав, сила, действие или нещо друго телесно, пораждащо различията при нас: н хотѣнью раꙁлен, н нраву, н слѣ, н дѣствѹ, н другаго етера, еже вещьнюю  всѣмъ въ насъ раждѧють раꙁдѣлъ ЙЕ Бог 80b 7 – 81a 4 Синът се ражда от Отца, без по никакъв начин да се разделя от Него, но винаги е в Него: такожде  с͠нъ ѿ о͠ца раждаеть сꙗ нкакоже отъ него не раꙁлуаѧ сꙗ нъ прсно въ немь есть ЙЕ Бог 61a 7 – 61b 2 Единството по действие може да се онагледи с отношението на огъня и светлината: както казваме, че огънят свети, така говорим и че светлината на огъня свети, така всичко, което прави Отец, същото го прави и Синът: т ѧкоже г͠лемъ огнь свѣтть  пакы г͠лемъ свѣтъ огневъ свѣтїть тако же все же творїть о͠ць тоже  с͠нъ творть ЙЕ Бог 68a 5 – 68b 1 Тази аналогия обаче е ограничена, понеже светлината не се сдобива със собствена ипостас извън огъня, докато Синът е съвършена ипостас, неотделима от Отчата ипостас: нъ свѣтъ не сво съставъ кромѣ огнѧ мать а сынъ съврьшена ѹпостас есть отьꙗ не ѡтълѹены ѹпостас ЙЕ Бог 68b 1.b. Неслятост и разделност на Сина с Отца и Духа. При това обаче, роден неразлъчно и неразделно от Отца, и пребиваващ винаги в Него, Синът има своя ипостас, различна от тази на Отца: а с͠нъ бож ноадъ отъ о͠цѧ сѧ родвъ неѿлуено  неоступмъ  въ немь прсно сы мать свою ѹпостась раꙁвѣ о͠а ЙЕ Бог 61b 7 – 62a 2 Различието по ипостас е причина Лицата на Св. Троица да са еднакви във всичко, освен в личните (ипостасните) си свойства – неродеността, родеността и изхождането: оц͠ь  сꙑнъ  ст͠ꙑ дх͠ъ всꙗьскꙑ дно сѹть раꙁвѣ нерожьствѣ  рожьства сходꙗ ЙЕ Бог 20a 1 – 4 Синът е образ на Отчата ипостас поради това, че е съвършен въипостасен и във всичко подобен на Отца, освен в неродеността: с͠нъ же  обраꙁъ оть ѹпостас мьже есть съврьшены  въ ѹпостас всѣмъ подобьнъ о͠цю сы раꙁвѣ нерожьствомь ЙЕ Бог 62a 7 – 62b 3 2. Отец е „по-голям“ от Сина. 2.а. Предимство на Бог Отец по битие и достояние. Ако го няма Отец, няма да има нито Син, нито Св. Дух. Ако Отец няма нещо, няма да го имат нито Синът, нито Св. Дух: да аще о͠цꙗ нѣсть то н с͠нъ есть н с͠ты д͠хъ  аще о͠ць не мать ньсоже то н с͠нъ мать н д͠хъ ЙЕ Бог 72b 4 – 7 2.b. Синът има Бог Отец като начало и причина. Бог Отец е начало за Бог Син. Това означава, че има превъзходство („по-голям е“) като негова причина: гда ѹбо слышмъ наатъкъ  больша с͠на о͠ца вною раꙁѹмѣвамъ больша сѹща о͠ца ЙЕ Бог 67а 2 – 5 Това, че Синът е безначален, не означава, че е без причина – такава причина е Отец: еднъ с͠нъ с͠нъ  беꙁ наала се же сть не беꙁ вны отъ о͠ца бо ЙЕ Бог 83b 5 – 7 3. Предимството на Бог Отец пред Бог Син не означава предшестване по време или по природа. Неродеността определя ипостасното битие на Отца, без да го различава от Сина по същност и достойнство: гоже радьма ꙁане елкоже мать о͠ць то сего сть раꙁвѣ нерожьства мьже нѣсть ꙁнат сѹщьствѹ раꙁльства н сана, нъ ѡбраꙁъ бꙑтью ЙЕ Бог 63а5 – b 3 Когато казваме, че Отец е начало на Сина и е по-голям от него, не го представяме като предшестващ Сина по време или природа: аще л г͠лемъ о͠ца наало сѹща с͠нѹ  вꙗщьша то не ѧвлꙗемъ его сѹща преже с͠на лѣтъмь л стьствъмь ЙЕ Бог 66a 6 – 66b 1 Арианската ерес привнася време между Отца и Сина и твърди, че е имало такова време, когато Синът „не беше“. Но Синът е творец на годините, времената и вековете. Как тогава ще има век или година преди сътворилия вековете?: лѣто л быⷭ посрѣдѣ. нѫ сн͠ъ  годы, лѣта  вѣкы сътвор. вꙿсє тѣмъ быⷭ. слыш паѵла гл͠ѧща... мже  вѣкы сътвор. како бо, вѣкъ. л лѣто. прѣжⷣе сътворшааго вѣкы? ЙЕ ЙП 33б 4 – 34а 1 Син. богъ-отьць Сем. гн. богъ, троца, сѫщьство, стьство, своство, вна, отьць, творьць, наѧло, врѣмѧ, вѣкъ, отььство, нерождьство, рождьство, сходъ, благость, сла, хотѣнь, дно дѣство, дѣтельство, власть, нравъ II. креац. Бог Син ( υἱός, ὁ ) . Бог Отец твори всичко чрез единородния си Син, но не като със служебен инструмент, а чрез природната и въипостасена сила тако же г͠лемъ о͠ца все же творть едноадымь с͠нмь творть не ꙗкоже съсѹдъмь работьнымь нъ стьствьною  ѹпостасьною слою ЙЕ Бог 68а 1 – 5 Сем. гн. сѫщьство, стьство, ѹпостась, отьць, дѹхъ, своство, нерождьство III. христ. Син Божи (υἱός, ὁ). Въплътил се с благоволението на Отца: бл͠гоꙁволенемь б͠ѹ  о͠цю, едноадꙑ с͠нъ  слово бж͠  б͠ъ ... сънде ЙЕ Бог 225а 8 – 225b 7 Син. сѹсъ хрьстосъ, богъ, божьство, прѣмѫдрость, сла Сем. гн. стротельство, въплъщень