Терминологичен Речник
съставл҄ень  
съставл҄ень -ꙗ ср 1. богоп. Състав ( σύστασις, εως, ἡ ) . Самопознанието, изучаването на собственото ни естество като съставени от противоположни елементи, насочва към съществуването на свръхестествена причина, която е недостижима за нашия ум: сво бо стьство попꙑтавъ  раꙁѹмѣвъ  скѹсомь, ꙗко юдьно  прѣславьно матъ съставлен  съплетен  съетан сѫпротвьнꙑм вещьм, мѹ же ловѣьскꙑм мꙑсльм мꙑслѧще немощьно стъ бꙑт ЙЕ Шест 50c7 – 20 (Ø) Сем. гн. богъ, сѫщьство, стьство, вещь, съплетень, съетань 2. ангел., креац. Създаване ( σύστασις, εως, ἡ ) . Преди създаването на видимата и тленна твар е имало и друго творение, протекло в светлина, за което не се говори в „Шестоднева“: помꙑшлѣмъ ѹбо, льма же нѣьто бѣаше прѣжде сеѩ твар вдмꙑѩ  тьлѣѭщѧѩ съставленꙗ, то въ свѣтѣ ѹбо бѣаше, ꙗвѣ то стъ ЙЕ Шест 31а 9 – 17 Сем. гн. тварь, свѣтъ, анг҄елъ 3. психол., физ. Състав ( σύστασις, εως, ἡ ) . Начин на изграждане на предмета, възприеман чрез зрението, което наред с цвета възприема също оцветеното тяло, неговата големина, очертания, мястото, където се намира, отстоянието между [нас и него], броя му, движението и покоя, неговата гладкост и грапавост, равност и неравност, острота и тъпота, а също състава му – дали е водообразен или земеобразен, т.е. влажен или сух: съвѣсть же  съ мастью  помаꙁан тѣло  вельство его  обраꙁъ  мѣсто. деже есть,  ѿстѹпъ посредьне  смꙗ, пошьствье же  стоꙗне въсрашьно  голо  гладъко  негладъко  остро  тѹпо  съставлене, аще л водьно сть л ꙁемльно, рекъше мокротьно л сухо ЙЕ Бог 188b 5 – 189a 5 Сем. гн. дѹша, ѹвьство, прѩть, пркосъ, посѧꙁань, осѧꙁань, вдъ, обраꙁъ, масть, тѣло, вельство, обраꙁъ, мѣсто, отъстѫпъ, смѧ, пошьствь, стоꙗнь, въсрашьно, голо, гладъко, негладъко, остро, тѫпо