Терминологичен Речник
съпадъ  
съпадъ м онтол. Съвпадение ( σύμπτωσις, εως, ἡ ) . Има място в причинността, когато действието на две различни причини съвпадне. Стои в основата на случая, който се определя като съчетание и стичане на две причини: ѹставлꙗютъ бо лѹа съпадъ  сътъкъ дъвою внѹ ЙЕ Бог 195a 6 sq Сем. гн. сѫщьство, стьство, наѧло, вна, лѹа, съшьствь сътъкъ