Терминологичен Речник
съмрьть  
съмрьть - ж 1. креац. Смърт ( θάνατος, ὁ ) . Бог не е неин творец. Той не я е сътворил, нито се наслаждава на гибелта на живите същества. Смъртта, както и останалите наказания, е по-скоро заради престъпването [на Божията заповед] от Адам: б͠ъ бо съмьрт не сътвор н красть сꙗ ꙁгыбѣлю жвыхъ нъ л͠вкомъ пае съмьрть се же сть пѣступъмь адамовъмь такожде  проаꙗ мѹкы ЙЕ Бог 203b 9 – 204a 1 Сем. гн. стьство, прѣстѫпъ, ꙁгыбѣль, тьлѣнь, плъть, грѣхъ, адамь, мѹка 2. сотир. Смърт ( θάνατος, ὁ ) . Въплътеното Слово изпълнява делата на Отца и обновява плътта на нетление, а нещата, които е съвладяла, мори, погубвайки смъртта и извършвайки чрез себе си всяка друга благодат, която се отнася към човешкото естество: сконѣєтъ дѣла ѡ͠ѣ. понавлѣѫ же плъть на бестлѣніє. а ꙗже грѣхомъ быⷭ съдолѣла см͠рть. тѫ же ѹмарѣѫ.  грⷯѣ погблѣѫ.  накѫ въсѣкѫ блгⷣть творѧ собоѫ. ꙗже пр єствⷭѣ л͠в єⷭ ЙЕ Пр 241а 1 – 6 Сем. гн. стьство, благодать, бестьл҄ꙗ, тьлѣнь, плъть, грѣхъ 3. амарт. Смърт ( θάνατος, ὁ ) . Наказанието и робството вследствие на греха:  съмьрьт осѹжденꙋ  тьл повньнѹ ЙЕ Бог 222а 5 – 6 понеже грѣхомь съмьрть въ мръ вънде ЙЕ Бог 223а 7 – 8 нъ егоже преже грѣхъмь поработ съмьрт ЙЕ Бог 225а 1 – 2 Син. съмрьтьство, мрьтвость Сем. гн. грѣхъ, прѣльсть 4. мистер. Смъртта на Господа ( _ ) , чийто символ се явява кръщението: крьщене бо съмьрть г͠ню ꙗвлꙗеть ЙЕ Бог 238b 8 – 9 нъ ꙗко ѡбраꙁъ съмьрт х͠вꙑ сть хрьщн ЙЕ Бог 240а 8 – 240b 1 Син. съконьань Сем. гн. крьщень 5. астрон., астрол. Смърт ( θάνατος, ὁ ) . Знак за смъртта на царете са кометите. Те не спадат към изначално сътворените от Бога светила, а по Божия повеля в някакъв момент се съставят, а след това се разпадат, което ги прави знаци за смъртта: новы ꙁвѣꙁды на ꙁнаменьѧ кака съмьрт ц͠срьскыхъ ꙗже не сѹть ѿ спьрва бывъшїхъ ꙁвѣꙁдъ нъ б͠жьемь повелѣньемь въ то времꙗ съставлѧють сꙗ  пакы сꙗ расыпають ЙЕ Бог 142b 4 – 143a 1 Сем. гн. нова ꙁвѣꙁда, ꙁнаменье 6. биол. Смърт ( θάνατος, ὁ ) . Естествен, неотменим завършек на живота на организмите: а старо посѣено не матъ н отърасл, нъ акꙑ съмрьть посѣен прмлетъ ЙЕ Шест 105с 27 Сем. гн. жвотъ, жꙁнь, младость, старость