Терминологичен Речник
съдрьжтел҄ь
съдрьжтел҄ь
-ꙗ
м
креац.
Съдържител
(
συνοχεύς, εως, ὁ
)
. Характеристика на Твореца, който сдържа в битие сътвореното. Той е творец, промислител и съдържител на всичко, понеже единствен е нетварен:
всемѹ же твортель промыслънкъ съдрьжтель есть б͠гъ днъ тъ неꙁданъ
ЙЕ Бог
114b 1 – 3
Сем. гн.
богъ,
твортел҄ь,
промꙑсльнкъ