Терминологичен Речник
слѹжьба  
слѹжьба -ꙑ ж 1. еклес. Идолослужение, служене на демони ( τρησκεία ἡ ) , преустановено в резултат на Христовото пришествие: ѿпаде ѹбо бѣсовьскаѧ слюжьба ЙЕ Бог 235а 2 2. еклес. Богопочитание на истинското божество ( λατρεία ἡ, λατρεύω ) , неговото въвеждане като заслуга на Христос: неꙁданое божьство слѹжьбѹ премлеть, еднъ б͠ъ стньнꙑ ЙЕ Бог 235а 7 – 8 Син. слѹжень Сем. гн. крада, трѣбще, сѹсъ хрьстосъ, богъ