Терминологичен Речник
самосѫщьство  
самосѫщьство -а ср богоп. Същност сама по себе си ( αὐτοουσία, ἡ ) . Бог е сам по себе си всичко онова, на което е източник. Той е светлина сама по себе си, благост сама по себе си, живот сам по себе си, същност сама по себе си, понеже има битието си не от нещо друго, нито от самите тези неща, а бидейки самият източник за битието на съществуващото, за живота на живото, за разумността на причастното на разума и причина за всички блага: самосвѧто, самоблажьство, саможтъ, самосѫщьство, ѧко не отъ ного самобꙑте мꙑ л но то еже сть. тъ же стоьнкъ есть бꙑтью сущмъ, жвѹщїмъ жвотъ, же слово премлють, то словѹ давьць, всемѹ всѣмъ добрꙑмъ вньнъ ЙЕ Бог 50a 2 – b 3 Сем. гн. самосвѣтъ, самоблажьство, саможтъ, самобꙑть, стоьнкъ, бꙑть, сѫщь, жвотъ, слово