Терминологичен Речник
самосвѣтъ  
самосвѣтъ -а м богоп. Светлина сама по себе си ( αὐτοφῶς, ωτος, τό ) . Бог е сам по себе си всичко онова, на което е източник. Той е светлина сама по себе си, благост сама по себе си, живот сам по себе си, същност сама по себе си, понеже има битието си не от нещо друго, нито от самите тези неща, а бидейки самият източник за битието на съществуващото, за живота на живото, за разумността на причастното на разума и причина за всички блага: самосвѧтъ, самоблажьство, саможтъ, самосѫщьство, ѧко не отъ ного самобꙑте мꙑ л но то еже сть. тъ же стоьнкъ есть бꙑтью сущмъ, жвѹщїмъ жвотъ, же слово премлють, то словѹ давьць, всемѹ всѣмъ добрꙑмъ вньнъ ЙЕ Бог 50a 2 – b 3 Сем. гн. самоблажьство, саможтъ, самобꙑть, самосѫщьство, стоьнкъ, бꙑть, сѫщь, жвотъ, слово