Терминологичен Речник
самоблажьство  
самоблажьство -а ср богоп. Благо само по себе си ( αὐτοαγαθότης, ητος, τό ) . Бог е само по себе си всичко онова, на което е източник. Той е светлина сама по себе си, благост сама по себе си, живот сам по себе си, същност сама по себе си, понеже има битието си не от нещо друго, нито от самите тези неща, а бидейки самият източник за битието на съществуващото, за живота на живото, за разумността на причастното на разума и причина за всички блага: самосвѧто, самоблажьство, саможтъ, самосѫщьство, ѧко не отъ ного самобꙑте мꙑ л но то еже сть. тъ же стоьнкъ есть бꙑтью сущмъ, жвѹщїмъ жвотъ, же слово премлють, то словѹ давьць, всемѹ всѣмъ добрꙑмъ вньнъ ЙЕ Бог 50a 2 – b 3 Сем. гн. самосвѣтъ, саможтъ, самобꙑть, самосѫщьство, стоьнкъ, бꙑть, сѫщь, жвотъ, слово