Терминологичен Речник
расꙑпань
расꙑпань
-ꙗ
ср
христ.
Разпадане, разрушаване [на образа]
(
διάλυσις, εως, ἡ
)
, с оглед на иконопочитанието, където покланяемо е само изобразеното, а не веществото, което може да се разруши:
а вещь сть юже обраꙁъ крьстѹ съставлене, любо ꙁлато, любо камень ьстьнꙑ сѹть, по расꙑпан аще сꙗ ѹлѹть ѡбраꙁѹ то не покланꙗт сѧ
ЙЕ Бог
255b 3 – 8
Син.
раꙁдрѣшень
Сем. гн.
обраꙁъ,
кона