Терминологичен Речник
родтел҄ь  
родтел҄ь -ꙗ м 1. триад. Родител ( γεννήτωρ, ορος, ὁ ) – на Бог Слово, т.е. Бог Отец. Понеже е вечносъществуващ и съвършен, Той има съвършено и ипостасно Слово – вечносъществуващо и имащо всичко, което и Отецът: а б͠ъ прсно сы  съвершенъ сы  съврьшено  ѹпостасьно мать свое слово  прсно сѹщ  жво  все муще лкоже  родтель мать ЙЕ Бог 41a 1 – 5 Сем. гн. богъ, троца, отьць, сꙑнъ, слово 2. биол. Родител ( γεννήτωρ, оῠς, ὁ ) . Организъм (човек, животно или растение), от който се развиват други организми, наследяващи неговите гени:  прсно сѹщ  жво  все муще лкоже  родтель мать ЙЕ Бог 41а 5 Сем. гн. мат, отьць, ѧдо