Терминологичен Речник
рать  
рать - ж 1. икон. Война ( πόλεμος, ὁ ) . Като средство за възпитание на човешкия род: ратьм, побѣдам, побѣжденм ЙЕ Бог 222b 7 – 8 Син. брань Сем. гн. грѣхъ, съпасень 2. ист. Война ( πόλεμος, ὁ ) като метафора за насилие, чуждо на християнското благовестие: по все ꙁемл бл͠говѣщене б͠лговѣденю повѣда сѧ. не ратью, н орѹжьемь, н плъкꙑ сѹпротвьнꙑѧ въꙁбвающе ЙЕ Бог 235b 7 – 236а 2 Син. брань Сем. гн. благовѣщень