Терминологичен Речник
растворъ
растворъ
-а
м
1. антроп.
Смес, разтвор
(
κρᾶσις, εως, ἡ
)
. Човекът е смес на четирите елемента. Това го прави микрокосмос, той съдържа в себе си целия свят. Например човекът е подобен на неодушевените неща чрез своето тяло и с това, че е смес на четирите елемента:
объщьствуеть бо къ беꙁдушьнꙑмъ же плътью же ѿ етꙑрь вещ растворь
ЙЕ Бог
180b 6 – 8
Сем. гн.
плъть,
вещь,
мала ѹтварь
2. физ.
Свойство
(
ἕξις, εως, ἡ
)
. Небесните светила променят качествата на въздуха или съставят различни смесвания, свойства и състояния, с които дават знаци за събития като войните (без обаче да са причина за тях):
ратьмъ не внованꙗ ꙁнаменꙗ твортво же въꙁдѹшьное твормо слнцемь луною ꙁвѣꙁдам нако т нако раꙁльны растворы нравы слогы съставлꙗеть
ЙЕ Бог
142a 2 – 8
Сем. гн.
ꙁнамень,
вновань,
твортво,
сълогъ