Терминологичен Речник
пророкъ
пророкъ
-а
м
икон.
Пророк
(
προφήτης, ου, ὁ
)
. Като средство за възпитание на човешкия род:
раꙁленꙑм слам, ꙁаконъмь, пр͠ркꙑ, мже тъщмое бꙗше грѣхѹ отърѣꙁане
ЙЕ Бог
222b 9 – 223а 3
Син.
профтъ
Сем. гн.
стротельство,
съпасень