Терминологичен Речник
покаꙗнь
покаꙗнь
-ꙗ
ср
1. мистер.
Покaяние, осъзнаване на своята греховност
(
μετάνοια, ἡ
)
, до което води или което съпровожда кръщението:
етвьрто ѡаново, въводно сꙑ, въ покаꙗне ведꙑ крьстѧщаѧ сѧ, да въ х͠а вѣрѹють
ЙЕ Бог
245b 3 – 6
шестое покаанемь сльꙁам
ЙЕ Бог
247а 6
Син.
каꙗнь
Сем. гн.
крьщень,
свѧтꙑ дѹхъ
2. сотир.
Покаяние
(
μετάνοια, ἡ
)
. Промяна на ума:
преумѣн покаан сть ѡ ѹкромьѩ стьствѹ въ по стьствѹ, ѡ а сотонъі къ б͠у въсходъ трудъі болѣꙁньм
ЙЕ Бог
215b 18 – 216a 1
Сем. гн.
богъ,
съпасень,
сотона,
ѹмъ,
стьство