Терминологичен Речник
пеаль  
пеаль - ж 1. психол., ет. Печал, тъга ( λύπη, ἡ ) . Емоционална реакция на неприемане на злото, когато то се е осъществило, за разлика от страха, който е подобна реакция към все още неосъщественото, но очаквано зло: такожде же ждомо ꙁло боѧꙁнь пршьдъ же пеаль ЙЕ Бог 184b 7 – 9 Първата печал от греха на Адам и Ева е изкупена чрез разпятието: съпѧщю адамѹ ребро сѧ го ꙁмааше. сънѹ бꙑвъшю тѣлес хрстосовѹ ребро раꙁврьꙁааше сѧ, да раꙁдрѣштъ прьвѫ пеаль новоѭ повѣстѭ; сънъ же мѣнѭ, же на крьстѣ бꙑстъ ЙЕ Шест 265c 15 – 25 2. психол., ет. Грижа ( μέριμνα, ἡ ) . Присъщо на човека е подобаващата загриженост, за да търси висшето, където е Христос:  на тебѣ пеаль лѣпаꙗ, же вꙑшьнѣго скат, деже хрстось стъ, вꙑше ꙁемьнꙑхъ бꙑт мꙑслѭ ЙЕ Шест 240c 20 – 240d 3 Сем. гн. дѹша, ꙁъло, боꙗꙁнь