Терминологичен Речник
пармендъ  
пармендъ -а м онтол. Парменид ( Παρμενίδης, ου, ὁ ) , втора половина на VI в. пр.н.е., древногръцки философ елеат, с когото свързват началото на европейската метафизика. Заради неговото учение за „битието според мнението“ в „Шестоднев“ е поставен в един ред с „физическите“ философи, учещи за стихиите като начало. Вж. таллъ.