Терминологичен Речник
ороскопъ  
ороскопъ -а м астрол. Хороскоп, „часоблюдец“ ( Ø, предп. ὡροσκόπος, ὁ ) – инструментът, който астролозите поставят в основата на своето изкуство. Чрез него те се надяват да [установят разположението на светилата към момента на раждането, като] открият останалите центрове, т.е. полюси, и местата на останалите зодиаци, които са от двете страни на полюсите, а също и въздигащите се триъгълни и четириъгълни звезди и останалите, които имат формата на съзвездия: глаголѭтъ же, ꙗко то  хꙑтрост корень стъ ороскопъ рекъше асоблюдьць. отъ того бо прокꙑѩ кентрꙑ, рекъше строкꙑ, ꙁобрѣтаѭще сѧ мьнѧтъ астроном  дрѹгꙑхъ жвотъ мѣста, ꙗже сѫтъ обаполꙑ кентръ тѣхъ, тае  въꙁносѧщѧѩ  на троѫгъльнꙑѩ  етвероѫгъльнꙑѩ ꙁвѣꙁдꙑ  ѩже сѫтъ акꙑ т обраꙁ  прокꙑхъ събор ЙЕ Шест 134b 28 – 134c 20 Син. асоблюдьць Сем. гн. астрономꙗ, астрологꙗ, небо, поꙗсъ, ꙁвѣꙁда, плантъ, кентръ, строка, асоблюдьць