Терминологичен Речник
неопсань  
неопсань -ꙗ ср онтол. Неописуемост ( ἀπερίγραπτον, τό ) . Не би се съхранила, ако се допусне множественост в Бога, защото където е един, Той няма да е друг: како бо многомъ сѹщемъ неопсан сьнабъдть сꙗ деже бо бѹдеть днъ то не бѹдеть другааго ЙЕ Бог 38b 4 – 39a 1 Сем. гн. богъ, троца, смѧ