Терминологичен Речник
наѹкъ
наѹкъ
-а
м
1. антроп.
Знание
(
γνώμη, ἡ
)
. Една от отличителните черти на човешката ипостас. Отделните хора се различават по време и място, по своите знания, сила, облик, нагласа, съчетаване, достойнство, нрав, както и с всички характеризиращи свойства:
мѣстомь раꙁно сѹть лѣтъмь раꙁльн сѹть наѹкъмь дѣлꙗть сꙗ мощью обраꙁъмь нравъмь растворъмь санъмь къꙁню всѣм подобѹющм своствы
ЙЕ Бог
77b 7 – 78а 5
Сем. гн.
ѹпостась,
мѣсто,
лѣто,
мощь,
обраꙁъ,
нравъ,
растворъ,
санъ,
къꙁнь,
своство
2. мистер.
Човешки обичай
(
ἔθος, εος, τό
)
на измиването, който възпроизвежда тайнството кръщение за духовното възраждане на човека:
т ꙗкоже пр крьщен, понеже наѹкъ л͠вкомъ водою сꙗ ѹмꙑт а маслъмь древѧнꙑмь помаꙁат, прпрꙗже маслѹ водѣ даръ пороженю
ЙЕ Бог
268b 7 – 269а 5
Син.
обꙑа
Сем. гн.
крьщень,
тана,
ловѣкъ