Терминологичен Речник
народотворьць  
народотворьць м 1. христ. Творец, Демиург на човешкия род ( δημιουργός, ὁ ) , въплътил се, за да направи човека отново безсмъртен и участник в неговото Божество: ꙁьдтель  народотворьць рода нашего ѹтробомлостю своею подобвъ сꙗ намъ всѣмъ бꙑвъ л͠къ беꙁ грѣха  прмѣс сꙗ къ нашемѹ стьствѹ... да нꙑ остть  бес тьлꙗ сътворть  прмьнкꙑ пакꙑ поставть своего б͠ж(с)тва ЙЕ Бог 261а 6 – 262а 1 Син. ꙁьдател҄ь Сем. гн. сѹсъ хрьстосъ, въплъщень, тана, ловѣкъ 2. еклес. Творец, Демиург ( δημιουργός, ὁ ) , на Когото се покланяме с двойно поклонение: нъ мьже ѿ вдма  невдма съложхомъ сꙗ естьства, сѹгѹбо  покланѧн народостворьцю прводмъ ЙЕ Бог 256b 8 – 257а 1 Син. творьць Сем. гн. богъ, сѹсъ хрьстосъ, поклонъ, поклон҄ень