Терминологичен Речник
мѣра  
мѣра -ꙑ ж гносеол. Мяра ( μέτρον, τό ) . Мярка, чрез която се установява съизмеримост. Така щом величината на небето превишава мярата на човешката мисъл, как ли умът ще може да изследва вечносъществуващото естество:  аще небесьно вельство мꙑсл ловѣьскꙑѩ мѣрꙑ сходтъ, то прсносѫще стьство какъ ѹбо ѹмъ можетъ слѣдт? ЙЕ Шест 144d 4 – 10 . Сем. гн. стьство, ловѣкъ, ѹмъ, мꙑсль