Терминологичен Речник
мала ѹтварь  
мала ѹтварь синт. антроп. Микрокосмос ( μικρὸς κόσμος ) . Човекът съдържа в себе си целия свят. Той е подобен [1.] на неодушевените неща чрез своето тяло и с това, че е смес на четирите елемента: объщьствуеть бо къ беꙁдушьнꙑмъ же плътью  же ѿ етꙑрь вещ растворь ЙЕ Бог 180b 6 – 8. Човекът обаче е подобен и [2.] на неразумните живи същества – на растенията посредством хранителната, растежната и семенната, т.е. раждащата сила: по ботѣню  растенью  сѣменьмь, рекъше рожьствъною слою ЙЕ Бог 181a 1 – 3, а на животните – със същото, а освен това и с въжделението (т.е. с гнева и желанието), със сетивното възприятие и с целенасоченото движение: къ бесловесьнꙑмъ тѣмже, нъ сменьнѣ по хотѣнью, рекъше гнѣвъмь  желанмь  по ѹвьствѹ  по ѹстрьмьнѹѹмѹ шьствью ЙЕ Бог 181a 3 – 7 Човекът обаче е подобен и [3.] на ангелския свят. Посредством мисловната си способност човек се съчетава с безплътните и разумни естества, като мисли, разбира и разсъждава за всяко нещо, като се стреми към добродетелите и обича благочестието, което е върхът на добродетелите – с това човекът е микрокосмос: ї прмѣшаеть же сꙗ мꙑсльнꙑмь къ бесплотьнꙑмъ  раꙁѹмьнꙑмь стьствъмь. помꙑшлꙗѧ  раꙁѹмѣваꙗ  расѹждаꙗ когожьдо  слѣдꙗ добротꙑ,  еже въгожденю върхъ есть добровѣрьство любꙗ – тѣмь мала ѹтварь л͠вкъ есть ЙЕ Бог 181b 7 – 182a 5 Сем. гн. стьство, ѹтварь, мꙑсльно, бесплътьно, раꙁѹмьно, въгождень, добровѣрьство, вещь, растворъ, хотѣнь, гнѣвъ, желань, ѹвьство, ѹстрьмьно шьствь