Терминологичен Речник
лѣто  
лѣто -а ср 1. триад. Време ( χρόνος, ὁ ) . Физическа категория, която е неприложима за Бога, който не ѝ е подвластен, а е свръх времето, понеже е негов творец: не бо есть подъ лѣтъмь нъ надъ лѣтъмь творець бо есть лѣтомъ ЙЕ Бог 107а 3 – 5 Когато казваме, че Отец е начало на Сина и е по-голям от него, не го представяме като предшестващ Сина по време или природа: аще л г͠лемъ о͠ца наало сѹща с͠нѹ  вꙗщьша то не ѧвлꙗемъ его сѹща преже с͠на лѣтъмь л стьствъмь ЙЕ Бог 66a 6 – 66b 1 Арианската ерес привнася време между Отца и Сина и твърди, че е имало такова време, когато Синът „не беше“. Но Синът е творец на годините, времената и вековете. Как тогава ще има век или година преди сътворилия вековете?: лѣто л быⷭ посрѣдѣ. нѫ сн͠ъ  годы, лѣта  вѣкы сътвор. вꙿсє тѣмъ быⷭ. слыш паѵла гл͠ѧща... мже  вѣкы сътвор. како бо, вѣкъ. л лѣто. прѣжⷣе сътворшааго вѣкы? ЙЕ ЙП 33б 4 – 34а 1 Син. годъ, врѣмѧ Сем. гн. богъ, троца, отьць, сꙑнъ, творьць, врѣмѧ, вѣкъ 2. онтол. Време ( χρόνος, ὁ ) . Форма на съществуване на сетивните неща. Отличава се със същата изменчивост като тях. Неговите моменти (минало, настояще и бъдеще), подобно на сетивното, са в непрестанен поток. Нима не е така с времето? Миналото вече не е ли изчезнало, а онова, което ще настъпи, все едно в него ние не сме, а това, в което сме, не го усещаме как отлита. Такава също е и природата на възникващите неща – те или растат, или западат и изсъхват, но да останат винаги едни и същи е невъзможно: а  не сѫтъ л така лѣта с? не ѹ бѫдѫтъ мнѫла, даже погꙑбнѫтъ, а мѹ же стъ прт, то днако нѣсмъ въ нхъ, а въ нхъ же смъ, то не [ѹ]  ѹюмъ хъ, даже отъбѣгнѫтъ. такожде  бꙑваѭщхъ стьство стъ, л растꙑ вьсѣко, л въспѧть грѧдꙑ  ѹсꙑхаѩ; а же бо прсно днако стоꙗт, то того не матъ ЙЕ Шест 17c 7 – 25 Сем. гн. богъ, творьць, стьство, бꙑваѭще, врѣмѧ, годъ 3. креац. Време ( χρόνος, ὁ ) . „Началото“ на творението е начало на времето: въ наѧло сътвор, рекъше, въ наѧло се, же лѣтꙑ бꙑватъ ЙЕ Шест 17d 15– 18 Син. годъ, врѣмѧ Сем. гн. богъ, творьць, стьство, бꙑваѭще 4. еклес. Време на живота ( χρόνος, ὁ ) , което трябва да посветим на Господ: ꙗкоже ще нѣсмь раб нъ сн͠ове, не ще подъ ꙁаконъмь нъ подъ бл͠годатю. не еднако ѡастьнѣ работающе г͠ѹ боѧꙁнью, нъ всеѧ жꙁн лѣто семѹ въꙁлагат длъжьн ЙЕ Бог 327b 2 – 8 Син. годъ, врѣмѧ Сем. гн. сѫбота, богъ, господь, слѹжень 5. физ. Време ( χρόνος, ὁ ) . Физическа категория, мяра за която е движението и предполага наличието на движещо се. Съответно времето не е вечно, както смята Аристотел. Неговото възникване Платон, учителят на Аристотел, свързва с възникването на небето, заедно с което ще изчезне: ꙗкоже  ѹтель тво платонъ ѹтъ рекꙑ: лѣто же съ небесемь бꙑстъ; да кѹпьно бꙑвъша, кѹпьно же  расꙑплета сѧ ЙЕ Шест 20d 21 – 27 Син. годъ, врѣмѧ Сем. гн. платонъ, арстотел҄ь, небо, шьствь